Какво е мотивацията? Мотивацията е точно тази частица стимул, която ни кара да продължим когато е най-трудно. Това е силата, която човека притежава, за да преодолее отказите на тялото и ума.

В психологията, мотивацията е динамичен процес, който търпи постоянни пикове и спадове.  Тя е индивидуална, но не е качество у човека. Тя е движеща сила за успех не само в спорта, работата или учението, а и в ежедневието на човека и в достигането на дори обикновени цели. Мотивацията у човека се разделя в две подкатегории- външна и вътрешна. Вътрешната мотивация е тази, която възниква у вас, която вашият ум създава и поддържа желанието ви. Външната е стимулирано желание от външни влияния – мотивация чрез оценка, награда, поощрение или одобрение от някого.

Моята идея е да опиша мотивацията пречупена през моята призма с няколко житейски примера , също така да ви помогна с това да не губите вашата. И не, категорично не си мислете, че аз не съм губил своята мотивация никога… Даже напротив – случвало ми се е и затова ще говоря и от тази страна на монетата.

Като дългогодишен спортист и при мен този стимул, както и при вас, е работел в началото на пълни обороти. Първите месеци от спортното начинание са основополагащи, тогава силно вярваме в себе си, можем всичко, не си и помисляме за спад в постиженията ни, а само пик. И наистина това е времето, в което достигнах най-големите си резултати- силово, визуално и ментално. Бях убедил себе си, че това е всичко, от което се нуждая – фитнесът. Това беше гласът на вътрешната ми мотивация. С времето обаче, нивата ѝ постепенно спадат и застоят бе неизбежен. Чувствал съм се изгубен, в застой, с нежелание да спортувам. Имах нужда от малко външна мотивация, която да събуди отново вътрешната. Започнах да уча в спортен колеж и успоредно с това да помагам на хора, мои клиенти, да  променят себе си. Станах персонален треньор и съпреживявах всичко с тях- трениращите с мен. Учех тях и себе си. За мен това беше реално постижима цел, която ме стимулираше всеки ден да ставам все по-добър в това, което правя, за да мога да получа добрата оценка от моите клиенти. След време в моя спортен свят се появиха  състезанията по Бодибилдинг и ето на – огроомна доза външна мотивация. Поощрение от треньора, одобрението на близките, приятелите, а  последствие и на дори непознати хора, награди за добро класиране. Всичко това – леле какъв супер стимулант за мотивацията ми. Ето това е прост пример – откривам достижима цел, работя за нейното постигане, мотивацията скача рязко от 0 до 100!

Тези два примера от моя живот са показателни за това как човек изживява възходи и падения – не само в спорта, а във всичко в живота си. Но по-важното е как открива дозата мотивация винаги, когато пожелае отново да върви нагоре по стълбицата. И за да съм още по-полезен за вас, ще ви преодоставя няколко основни точки, които винаги да проверявате, когато усетите, че сте загубили вашата мотивация някъде по житейския си път.

1. Създал ли съм подходящата за мен среда за развитие?
2. Заобиколен ли съм от това, от което искам или имам прекалено токсична среда?
3. Поставям ли си реална цел? Тази цел достижима ли е?
4. Проявявам ли инициативност или винаги стоя в пасивния ъгъл?

Ако отговорихте, че сте създали подходяща среда за вас, че сте заобиколени от подходяща аудитория, че си поставяте реални и достижими цели както и че сте инициативни, означава, че просто имате нужда от малко външна мотивация. Предприемете нещо в живота си, което ще ви донесе добра награда, висока оценка, поощрение. Това неминуемо ще събуди вашата вътрешна мотивация. В случай обаче, че дори на един от въпросите по горе сте отговорили с негативен отговор, то тогава решението е основно във вашите ръце. От вас самите зависи да промените факторите на заобикалящата ви среда и мислите в умовете си. Мотивацията е положителна за вас, когато вие сте положителни за живота.